Общи положения
Калцитонинът е полипептиден хормон, секретиран от парафоликуларните клетки (С-клетки) на щитовидната жлеза.
Заедно с паратхормона и калцитриола (активиран витамин D), калцитонинът е от съществено значение за хомеостазата на калциевите и фосфорните йони.
Този хормон действа на ниво кости и бъбреци, като изпълнява функции, които в много отношения са противоположни на тези, които изпълнява паратхормонът. По-конкретно, калцитонинът увеличава бъбречната екскреция на фосфор и стимулира калциевата реабсорбция, като подпомага отлагането на калций в костите.
Благодарение на тези си свойства калцитонинът противодейства на прекомерното повишаване на калциемията (параметър, който изразява концентрацията на Са2+ в плазмата), като повишава костната минерализация.
В един термин калцитонинът има хипокалциемични свойства.
Както е логично да се очаква, секрецията на този хормон се увеличава в отговор на хиперкалциемия и обратно.
Поради минерализиращото си действие калцитонинът се използва за лечение на болестта на Пейджет – генетично обусловено състояние, при което костите са слаби поради свръхактивност на остеокластите (големи клетки, отговорни за ерозията на костите).
Способността на калцитонина да увеличава здравината на костите привлича интереса на учените поради огромния му терапевтичен потенциал. Въпреки това все още има някои сенки относно механизма на действие. Най-правдоподобната хипотеза е, че калцитонинът играе важна роля в развитието на скелета и в запазването на калциевите запаси в костите по време на бременност и кърмене.
По-големи спорове се водят за ролята на хормона в живота на възрастните. При пациентите, подложени на отстраняване на щитовидната жлеза, не се наблюдават значителни промени в калциемията. Освен това дори лицата, които са свръхпродуценти на калцитонин, не се оплакват от конкретни симптоми, свързани с променената калциева хомеостаза. Поради всички тези причини полезността на калцитонина при лечението на остеопороза е спорна. Всъщност не бива да забравяме, че здравето на костите ни всъщност зависи от интегрирана мрежа от множество елементи:
естроген, тестостерон, IGF-1, кортизол, хормони на щитовидната жлеза, но също така и видът на диетата, степента на физическа активност и излагането на слънце са само някои от факторите, които оказват най-силно влияние върху костната минерализация.
Какво представлява
Калцитонинът е пептиден хормон, произвеждан от С-клетките на щитовидната жлеза. Секрецията на този протеин в кръвния поток се стимулира от повишения калций в кръвта.
Основният биологичен ефект на калцитонина е намаляване на калциемията чрез инхибиране на остеокластичната костна резорбция.
В случаите на благоприятна С-клетъчна хиперплазия (патология, която води до увеличаване на броя на парафоликуларните клетки) или медуларен карцином на щитовидната жлеза (злокачествен С-клетъчен тумор на щитовидната жлеза) серумният калцитонин обикновено се свръхпроизвежда. Затова измерването на концентрацията му в кръвта се използва при диагностицирането на тези състояния.
калцитонин-паратормон
Защо се измерва
Тестът за калцитонин измерва количеството му в кръвта.
Тестът може да се използва като:
- Подпомагане на диагностиката и наблюдението на две редки заболявания на щитовидната жлеза: доброкачествено разрастване на С-клетките<s/trong> и медуларен карцином на щитовидната жлеза (CMT);
- Скрининг за оценка на риска от развитие на Многобройни ендокринни неоплазми тип 2 (MEN2), синдром, свързан с различни заболявания, включително CMT и феохромоцитом.
Като се има предвид, че приблизително 20-25% от медуларните карциноми на щитовидната жлеза се предават по наследство, изследването на калцитонин може да се използва за проследяване на рискови лица, особено на тези с фамилна обремененост за този вид рак или с мутация в определен ген (RET).
Средният карцином на щитовидната жлеза (СМЖТ) представлява около 5-10% от всички видове рак, засягащи жлезата; от тях:
- 75-80% от случаите неопластичният процес е спорадичен (т.е. възниква при липса на фамилна анамнеза)
- 20-25% от случаите са свързани с наследствени мутации на гена RET, водещи до развитието на многобройни ендокринни неоплазми тип 2 (MEN2).
Мутацията в гена RET се унаследява по автозомно-доминантен начин. Това означава, че наличието само на едно от двете копия на мутиралия ген RET – независимо дали е от майчин или бащин произход – е достатъчно, за да се увеличи рискът от развитие на CMT.
От друга страна, измерването на калцитонина не е полезно за оценка на състоянието на калциевия метаболизъм, тъй като неговата роля в регулирането на нивата на калция е по-малка от тази на паратхормона и 1,25-дихидроксивитамин D.
Ако нивата на калцитонин са нормални, но лекарят все още има съмнения за заболяване на щитовидната жлеза, може да се наложи провеждане на стимулиращо изследване. Последната оценка е по-чувствителна от изолираното измерване на калцитонин в кръвта и може да разпознае медуларен карцином или доброкачествена хиперплазия в началото на заболяването.
В допълнение към измерването на калцитонина лекарят може да назначи едновременното провеждане на други тестове, които изследват функцията на щитовидната жлеза (TSH, T3 и T4).
Кога се предписва?
Ако лекарят подозира хиперплазия на С-клетките или СМТ, може да се наложи да се направи тест за измерване на калцитонин. В този случай пациентите могат да проявят признаци и симптоми като:
-
- Нодула или подуване в предната част на шията;
- Болка в гърлото или в предната част на врата;
- Промени в гласовите функции и дрезгавост;
- Затруднение при преглъщане или дишане;
- Персистираща кашлица
.
При пациенти, лекувани за CMT, обикновено се изисква изследване на калцитонин на редовни интервали, за да се оцени ефективността на терапевтичното лечение и евентуални рецидиви.
Изследване на калцитонинЧленовете на семействата на пациенти с диагноза MEN2 трябва периодично да се подлагат на тест за измерване на калцитонин, дори в ранна възраст, за да се открие възможно най-рано наличието на хиперплазия на С-клетките или СМТ.
Нормални стойности
- Жените: 0 – 5,5 pg/mL
- Мъже: 0,4 -18,9 pg/mL
Забележка: Референтните диапазони могат да се различават в различните лаборатории, тъй като зависят от много фактори, като например използваните аналитични методи и апаратура. Поради тази причина е за предпочитане да се консултирате с нормалните стойности, посочени директно в протокола от изпитването. Не бива да се забравя, че резултатите трябва да се оценяват като цяло от лекар, който познава историята на заболяването на пациента.
Висок калцитонин – причини
Високите нива на калцитонин в кръвта (хиперкалцитонинемия) показват прекомерно производство на калцитонин, което най-вероятно се дължи на наличието на две редки заболявания на щитовидната жлеза:
-
- Клетъчна хиперплазия
- Среден карцином на щитовидната жлеза (CMT).
Стойностите на калцитонина могат да бъдат високи и при наличието на:
- Хипергастринемия (повишени нива на гастрин обикновено се откриват при гастрином или хроничен атрофичен гастрит);
- Хиперкалциемия (различни причини, включително хиперпаратиреоидизъм);
- Други заболявания на щитовидната жлеза (някои тироидити, фоликуларен карцином и папиларен карцином на щитовидната жлеза);
- Рак на белия дроб, гърдата и панкреаса;
- Невроендокринни неопластични процеси (могат да секретират ектопично калцитонин), като ентеропанкреатични тумори, инсулином, стомашен карциноид и белодробен микроцитом;
- Бибречна недостатъчност;
- Синдром на Золингер-Елисон;
- Синдром на Верлин
- Синдром на Вернер-Морисън или VIPома (рядка форма на рак на панкреаса, свързана с производството на вазоактивния чревен пептид VIP хормон);
- Пернициозна анемия.
Концентрацията на калцитонин може да се повиши при употребата на лекарства (като епинефрин, глюкагон, омепразол и перорални контрацептиви) и обикновено е повишена при кърмачета и бременни жени.
Нисък калцитонин – причини
Ниските стойности на калцитонин показват, че е малко вероятно оплакванията на пациента да се дължат на наличие на С-клетъчна хиперплазия или медуларен карцином на щитовидната жлеза.
В случай че терапевтичното лечение на CMT, като например отстраняване на щитовидната жлеза, а често и на други околни тъкани, е успешно, нивата на калцитонин намаляват до много ниски нива; запазването на това състояние показва успешно лечение.
Как да измерваме
За да се извърши тестът за калцитонин, просто се взема кръвна проба от вената на едната ръка. След това в лабораторията се извършва дозирането, т.е. измерването на концентрацията на калцитонин в кръвната проба.
Провокационен тест с калцитонин
В допълнение към класическия тест съществува изследване, наречено „Калцитонинов провокационен тест“. Този вид тест се назначава от лекаря, когато стойностите, измерени с класическия тест, са нормални, но клиничното подозрение остава.
При провокационния тест се взема кръвна проба преди интравенозното приложение на известно количество калций или пентагастрин, които са необходими за стимулиране на производството на калцитонин. Ефектите от стимулацията се измерват чрез събиране на множество кръвни проби на равни интервали в рамките на няколко минути след стимулацията. Пациентите с хиперплазия на С-клетките и/или СМТ показват значително повишени нива на калцитонин.
Приготвяне
Преди изследването за калцитонин трябва да се гладува поне 8 часа, като през това време може да се консумира малко количество вода.
Интерпретация на резултатите
Високите нива на калцитонин показват прекомерно производство на калцитонин, което най-вероятно се дължи на наличието на хиперплазия на С-клетките и СМТ. За да постави диагноза обаче, лекарят трябва да използва други методи, като например биопсия на щитовидната жлеза или ултразвук.